Седи по залез слънце ,
на дървото врана .
Отлита всяка вечер

Тече реката лятото спокойно ,
цветя по нея носят се.
Внезапен бързей .

Разхождат се безцелно
многобройни двойки .
Вървят нанякъде .

Цветята жълти , разцъфнали ,
по храстите пролетни
пламъци горят .

Разхвърчаха се птиците тъй панически .
Гръм внезапен в небето .
Калейдоскоп разноцветни пера .

Дърветата сухи , умрели
все гледат нагоре .
Луната бледа е в облаци .

Червено – белите обвиват
дърветата градски .
Пролетта дойде , шъркели .

Свещта гори , трепери ,
пламък за теб и мен ,
но няма те .

Излизам , плахи стъпки ,
градът е пуст и тих .
Ухание на дъжд .

Небето покриват облаци .
Мрачно и схлупено .
Тъй рязко  проби слънчев лъч .

Хартия и молив ,
желание за рими ,
но празен е листът .

Доскоро бе бял  сняг ,
вече вятъра носи
бял цвят по земята .
https://m.facebook.com/story.php?story_fbid=1630941060276450&id=100000817153328![IMG_20170830_103917.jpg](https://steemitimages.com/DQmVpMfARyCb3BJM76vMe59TmUsJ4VdJ9Ne3Sj8miNUupob/IMG_20170830_103917.jpg)